В периода 1879-1946 г. България е монархия (до 1908 г. е княжество, след това – царство), управлявана от Александър І Батенберг (1879-86), и владетелите от Сакс-Кобург-готската династия: Фердинанд І (1887-1918), Борис ІІІ (1918-43) и Симеон ІІ (1943-46). В унисон с хералдическата традиция и практика българските монарси използват собствени гербове, в които намират място династични символи и девизи и лични отличия. Много често тези гербове са съставни – от 1886 до 1909 г. предвид, че по международното право българските монарси са и главни управители на Източна Румелия (в този период Съединението е признато от международната общност само като лична уния) включват и символите на областта. След 1909 г. до своята абдикацията Фердинанд има герб с родовите гербове на второто поколение свои предци, а именно: Саксония, Орлеан, Анжу (Бурбон-Сицилия) и Кохари. Този модел по-късно използва и Симеон ІІ – на герба му в изгнание са съчетани гербовете на Саксония, Савоя, Бурбон-Парма и Петрович-Негош. Трябва да се спомене, че българските владетели и след абдикирането си запазват в хералдическия си знак българския герб. Например гербът на Александър Батенберг като граф Хартенау е четириделен, съставен от гербовете на Хесен, Батенберг, Източна Румелия и България. Личният герб на абдикиралия Фердинанд също е подобен на този, който го идентифицира като царстващ монарх. Единствен Борис ІІІ умира докато заема престола – той, от своя страна, използва герб най-близък до националния, като от династическите символи са запазени девизът "Вярност и постоянство" и орденът "Св. Равноапостоли Кирил и Методий".

Отделно трябва да се споменат и гербовете на българските княгини и царици. По утвърдената в хералдиката практика дамските гербове са съставени от гербовете на съпруга и бащата, съответно вдясно и вляво.