Досегът на българи с чужди хералдични традиции води до формирането на макар и неголямо, но заслужаващо научното внимание множество от лични и родови гербове. Могат да се откроят няколко различни по време и начин на възникване подмножества такива гербове, имащи отношение към България. По-голямата част от тях въобще не са изследвани.

В първата група влизат гербовете на чуждите аристократи от български произход. Засега най-проучени са българите католици във владенията на Хабсбургите от ХVІІ и ХVІІІ в. Емиграция на български благородници към останали незасегнати от османското нашествие земи е отбелязана още от предишните векове, като предпочитаните направления са Влашко и Молдова и Венеция. В следващия период пък много българи търсят убежище в Руската империя и вероятно някои от тях получават дворянско звание и съответно герб.

Втората група е съставена от чужди аристократи, свързали съдбата си с България, и техните български потомци. Тук основно място заемат чуждите специалисти, дошли да работят в България след Освобождението. В тази група могат да се поставят и гербовете въобще на чуждите благородници, като князете на Влашко и Молдова, имащи имения в българските земи, както и унгарската и полската имиграция от средата на ХІХ в. и особено руската от 20-те години на ХХ в.

Третата група обхваща гербове от съвременността, получени по различен начин от чужди хералдически авторитети. Техният брой, може би, е незначителен, но нито един пример не е попаднал в обсега на хералдическите изследвания.

Четвърта група са гербовете, изработени от самите им носители или от местни художници, но и в двата случая говорим по-скоро за псевдохералдика, доколкото не са спазени хералдическите норми, нито за изработване, нито за получаване на герб.