|
|||
|
|||
|
|||
В България, като предимно православна страна, този голям дял от хералдиката е по-слабо представен. Традицията в църковната хералдика се свързва преди всичко с висшия католически клир, институции и организации. Какви са били хералдическите знаци на българските епископи от времето на униите с Папството и въобще имало ли ги е, е трудно да се каже. Знае се гербът, който Улрих фон Рихентал рисува (измисля?) като герб на българина Григорий Цамблак, ученик на патриарх Евтимий и участник в Констанцкия събор (1414-18) като архиепископ на Киев. Но първите известни на науката гербове от този род, свързани с българските католически епархии са от ХVІІ в. (Петър Богдан Бакшев, Петър Парчевич, Илия Маринов и др.). Обликът на католическите гербове е характерен с различните рангови шапки, шнурове и пасторали. Подобно на католическата традиция, православните църкви в останалите страни също развиват своя специфична хералдика, но в България единствената епархия със своя символика (емблема и знаме) е Варненско-Великопреславската. |
|||
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
Григорий
Цамблак, |
Петър Парчевич, архиепископ Марцианополски (1656-62, 1668-74) |
Франческо Ферери,
|
еп. Христо Пройков, Апостолически екзарх Софийски |