Хералдика е системата от принципи и правила за създаване и приложение на гербовете; науката, изследваща тази система и нейното историческо развитие; съвкупността от гербове, детерминирана чрез определени критерии. Тя е социо-културен феномен, зародил се в западноевропейското феодално общество, вероятно под въздействието на Изтока. Впоследствие тя се разпростира по целия свят заедно с европейската културна инвазия. Като символна система, трансмисия за информация в обществото, освен като текст на рицарски турнири, хералдиката оформя един метатекст на отношения: свобода (с правото на носене на оръжие), собственост (и нейното наследяване), самоличност (и нейното огласяване). Единствено свободните, т.е. субектите на правото притежават герб, а механизмът за даването и получаването на герб е от компетенциите на висши хералдически власти. Затова гербът е едновременно правен институт и най-важен идентификационен знак. Заедно с това, съчетаването на символ с образ поставя хералдиката и в особеното положение на наука-изкуство.

В България хералдиката е на много ниско равнище и за това причината не е само в обществената нечувствителност към подобен род европейски културни и социални феномени.

Целта на тези страници е да предизвика интерес и да обърне внимание върху развитието на хералдиката в България и в трите основни значения на понятието, както и да предизвика научен дебат и създаването чрез БХВО на мрежа от заинтересуваните от проблематиката.