|
|||||||
ТИТУЛНИ ГЕРБОВЕ НА БЪЛГАРИЯ |
|||||||
|
|||||||
Гербове на България в гербовете и печатите на унгарските крале | |||||||
От 1202 г. в титулатурата на унгарските крале присъства и "крал на България". Това положение de jure се запазва до 1918 г. През целия османски период може да се каже, че вследствие на претенции и на феодалното право титулните (номинални) български владетели са кралете на Унгария. Титлата "rex Bulgariae" е прикрепена към унгарската титла: Хабсбургите са и "крале на България" в качеството им именно на монарси на Унгария. Този юридически статус намира израз в използването на герб за България в официалната унгарска хералдика. В сравнение с гербовете на България от гербовници, карти и книги, тук говорим за официална употреба. От гл. т. на хералдическия принцип на легитимност точно това е българският герб през въпросния период. Все още обаче, произходът на блазона и неколкократните му промени остават предмет на хипотези. Става дума за няколко различни герба: 1. на лазур, сребърен скачащ вълк (вариант - наляво); 2. на сребро, зелен ляв ремък, обременен със сребърен скачащ вълк; 3. на червено, три сребърни хрътки (в унгарския блазон са наречени и вълци); 4. на лазур, червен ремък, окрайчен със сребро и съпроводен от сребърни ивици, обременен със сребърен вълк, и 5. като предходния с тази разлика, че ремъкът е заменен с пояс. . |
|||||||
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
|||
(втората половина на 15 в. - ок. 1606 г.) | (ок. 1606 г. - ок. 1715 г.) | (ок. 1715 г. - 1804 г.) | (1804-68) | (1848-49) | |||
Реконструкции: Стоян Антонов | |||||||
![]() |
|||||||
Коронационно знаме за "Кралство България", 1792 г. | |||||||
Гербове на "България" в гербовете и печатите на руските царе | |||||||
Почти през същия период руските монарси се кичат с титла на владетел на България и, официално ползват съответен герб. В случая обаче става дума за Волжка България - от 1487 до ликвидирането на империята през 1917 г. великият московски княз / руският цар се титулува "великий князь" впоследствие само "князь" "болгарский". Очевидно е, че става дума за съвсем друга "България", но тази номинация заслужава внимание, защото не е изключено да въздейства, макар и в малка степен, на известните впоследствие исторически събития. За пръв път в руската владетелска хералдика титулни гербове се срещат на печата на Иван ІV Грозни (1577 г.), но официалното им утвърждаване става чак в края на 1856 г. И тук гербът варира: 1. "лъвоподобен леопард"; 2. "лъвоподобен леопард" с хоругва, и 3. на зелено, пасхален агнец (вариант - наляво). |
|||||||
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
|||
Българският герб в големия печат на Иван ІV Грозни (вер. 1577 г.) |
Българският герб в официалния "Титулярник" (1672 г.) |
Българският герб в руския герб от дневника на Корб (1698-99 г.) |
Българският герб в гербовия Манифест на Павел І (1800 г.) |
Българският герб в имперския герб (1856-1917 г.) |
|||
Извор на изображението: |
|||||||
© Съставители: Иван Войников и Стоян Антонов | |||||||
Литература: |
|||||||
Gall, F. Österreichishe Wappenkunde. Handbuch der Wappenwissenschaft. Wien – Köln, 1977. |
|||||||
Posse, O. Die Siegel der Deutschen Kaiser und Konige von 751 - 1913. 5 Bde., Dresden, 1909/13. |
|||||||
Антонов, С. Хералдическото отражение на Отвъддунавска България. – Исторически преглед, LVII, 2001, 1-2, 237-249. |
|||||||
Войников, И. Българският герб в хералдичните практики на Унгария и Австрия. – Хералд (под печат). |
|||||||