ТИТУЛНИ ГЕРБОВЕ НА БЪЛГАРИЯ
От 1202 г. в титулатурата на унгарските крале присъства и "крал на България". Това положение de jure се запазва до 1918 г. През целия османски период може да се каже, че вследствие на претенции и на феодалното право титулните (номинални) български владетели са кралете на Унгария. Титлата "rex Bulgariae" е прикрепена към унгарската титла: Хабсбургите са и "крале на България" в качеството им именно на монарси на Унгария.
Този юридически статус намира израз в използването на герб за България в официалната унгарска хералдика. В сравнение с гербовете на България от гербовници, карти и книги, тук говорим за официална употреба. От гл. т. на хералдическия принцип на легитимност точно това е българският герб през въпросния период. Все още обаче, произходът на блазона и неколкократните му промени остават предмет на хипотези. Става дума за няколко различни герба: 1. на лазур, сребърен скачащ вълк (вариант - наляво); 2. на сребро, зелен ляв ремък, обременен със сребърен скачащ вълк; 3. на червено, три сребърни хрътки (в унгарския блазон са наречени и вълци); 4. на лазур, червен ремък, окрайчен със сребро и съпроводен от сребърни ивици, обременен със сребърен вълк, и 5. като предходния с тази разлика, че ремъкът е заменен с пояс. .
Почти през същия период руските монарси се кичат с титла на владетел на България и, официално ползват съответен герб. В случая обаче става дума за Волжка България - от 1487 до ликвидирането на империята през 1917 г. великият московски княз / руският цар се титулува "великий князь" впоследствие само "князь" "болгарский". Очевидно е, че става дума за съвсем друга "България", но тази номинация заслужава внимание, защото не е изключено да въздейства, макар и в малка степен, на известните впоследствие исторически събития.
За пръв път в руската владетелска хералдика титулни гербове се срещат на печата на Иван ІV Грозни (1577 г.), но официалното им утвърждаване става чак в края на 1856 г.
И тук гербът варира: 1. "лъвоподобен леопард"; 2. "лъвоподобен леопард" с хоругва, и 3. на зелено, пасхален агнец (вариант - наляво).
Българският герб в големия
печат на Иван ІV Грозни
(вер. 1577 г.)
Българският герб
в официалния "Титулярник"
(1672 г.)
Българският герб в руския
герб от дневника на Корб
(1698-99 г.)
Българският герб в гербовия
Манифест на Павел І
(1800 г.)
Българският герб
в имперския герб
(1856-1917 г.)
Извор на изображението:
Литература:
Gall, F. Österreichishe Wappenkunde. Handbuch der Wappenwissenschaft. Wien – Köln, 1977.
Posse, O. Die Siegel der Deutschen Kaiser und Konige von 751 - 1913. 5 Bde., Dresden, 1909/13.
Антонов, С. Хералдическото отражение на Отвъддунавска България. – Исторически преглед, LVII, 2001, 1-2, 237-249.
Войников, И. Българският герб в хералдичните практики на Унгария и Австрия. – Хералд (под печат).