ЩАНДАРТИ

Щандартът е персонален флаг на владетеля (държавния глава), членовете на владетелското семейство, висши държавни служители и военачалници. Предвид обвързването с конкретна личност и длъжност, този тип флагове много често съдържат съответните гербове или дори директно са гербови знамена (когато цялата повърхност представя гербовото поле и фигурите на него). Функцията на щандарта е да обозначи местоположението на персоната, която идентифицира. Това подсказва, че в конкретен момент един щандарт се вее само на едно място, т.е. може да се каже, че щандартите са уникати и не се репродуцират. Те имат пряка връзка с бойните флагове и в някои езици с този термин се обозначават и полковите (корабните) знамена, които също са само в единични екземпляри.

Трудно е да се реконструира обликът на средновековните български щандарти. Все пак се знае, че след сключването на унията с Папството, цар Калоян получава при коронацията си от папата и знаме с кръст и двоен ключ (1204 г.).

След възстановяването на българската държава през 1878 г. се разработва цялостна система от щандарти. Наред с гербовите изображения, отличителен белег на българските владетелски флагове са разноцветните триъгълници по бордюра на знамето.