|
|||
НАЦИОНАЛНО И ДЪРЖАВНО ЗНАМЕ |
|||
|
|||
В съвремието, от всички знамена националното предизвиква най-бурни емоции – хора се просълзяват от щастие при издигането на “собствения” флаг, но й изгарят чуждия, ако го свързват със своите нещастия. Произходът на този най-важен символен атрибут на нацията се корени в замяната на монархическия с национален суверенитет, осъществена през Новото време. В глобален аспект, в “генеалогията” на знамената особено място заемат флаговете на Дания (най-старият национален флаг, датиращ от 13 в. и първообраз на скандинавските знамена с кръст и на Великобритания); Нидерландия (предшественик на трицветните знамена, в т.ч. и на френския вертикалния трикольор – впоследствие един от основните модели за национален флаг); САЩ . Освен композиционни модели, могат да се установят и определени цветове, оформящи “родствени” групи, като панславянските (бяло, синьо и червено), панарабските (черно, бяло, червено и зелено), панафриканските (зелено, жълто и червено). Като “предци” на българското национално знаме могат да бъдат посочени нидерландското, провокирало руското, което, според повечето вексилолози, е модел за утвърждаването на националния трибагреник, образуван от хоризонтални бяла, зелена (заменила синята от руското) и червена полоси. Преди Освобождението трицветно (червено-бяло- синьо/зелено) е знамето на четата на Филип Тотю (1867 г.). Трицветно (червено-бяло-зелено) знаме вее и Раковски от известната картина на А. Сако. Освен това съществуват сведения, без да са запазени образци, за още няколко трицветни знамена от средата на 60-те до средата на 70-те години на 19 в. Естествено приемането на какъвто и да е модел като комбинация и цветове е бил възможен благодарение на колективната нагласа към точно определените бял, зелен и червен цвят, заемащи сериозно място в българския фолклор. Националното знаме се отнася до нацията, националните малцинства в други страни, употребява се частно при всякакви поводи; държавното е атрибут на държавата, използва се от държавните институции при строго спазване на флагов протокол. В повечето случаи двете форми съвпадат, а често и не се прави разлика между тях. |
|||
|
|
|
|
Първообраз на националното знаме, ушито през 1877 г. в Браила от Стиляна Параскевова | Българското национално знаме, 1879-47, 1991 | Знамето на България, 1971-91 | Знаме на българите в Сърбия, 2006 |