БОЙНИ ЗНАМЕНА

Може би това са най-древните знамена. В началото става дума за сигналните флаговете, използвани по време на война за даване на различни команди или за обозначаване на местоположение на командири и войскови единици. Едни от най-известните бойни флагове от древността са римските вексилуми, от чието название произлиза и думата вексилология. Особено място в историята заема и лабарумът на император Константин Велики (312 г.). С течение на времето знамената започват да символизират самата военна единица – пленяването на бойното знаме се възприема като върхов подвиг за придобилия го и най-голямо унижение за този, който го е загубил. В отношението между бойното знаме и военната част се открива тренседенталната връзка между символ и вещ.

От “Отговорите на папа Николай до допитванията на българите” (866 г.) е известно, че преди християнизацията, бойното знаме на българите е било конската опашка, чийто първообраз историците откриват в древен Иран още през 7 в. пр. Хр. Предполага се, че след Покръстването са използвани хоругви и червени флагове.

След завладяването на България от османците за продължители на бойната знаменна традиция се смятат хайдушките знамена и тези, използвани по време на въстанията. Хайдушките байраци са възпети във фолклора и биват зелени, алени, бели, сини, син-зелени, сиви.

От периода на национално-освободителните борби през 19 в. са запазени и конкретни знамена, развявани от чети, доброволчески отреди, въстанически бойни единици.

След възстановяването на българската държава и армия се утвърждава и образец на полковото знаме. Такива образци са приемани през 1881, 1937, 1954, 1971, 1991 и 2000 г., а за лейбгвардейския конен полк през 1881, 1888 и 1928 г. Бойните знамена са тържествено връчвани от главнокомандващия. Те участват във водосвета на Богоявление и на парада на Гергьовден.

Наред с тези формени знамена, заслужава да се споменат и т. нар. неформени, използвани в борбите за национално освобождение и обединение при съществуването на българска държава, а именно: при Съединението и неговата защита (1885-86 г.), преди и по време на Илинденско-Преображенското въстание (1895 г., 1903 г.), на дружините от Македоно-Одринското опълчение (1912-13), както и на паравоенните формирования, действащи по време на войни и конфликти.

Може би най-значимата страница от историята на българските бойни флагове е спасяването на знамената на полковете, определени да се предадат след Солунското примирие (1918 г.). Благодарение на това днес няма пленени в бой български бойни знамена, докато Националният военно-исторически музей може да се похвали с над 40 чужди полкови и корабни знамена.