Д-р Живко Войников

Някои прабългарски (древнобългарски) символи

1. Ипсилонът с двете хасти - ІYI . При прабългарите знакът ІYI има широко разпространение. Разпространен е върху земите където са пребивавали прабългари: Дунавска България, Румъния, Шудиково в Черна гора. Л.Дончева-Петкова посочва областите Мунтения, Банат, Южна Молдова, Южна Трансилвания, като зони на разпространение на ІYI, респ. на Отвъддунаввска България, през 9-10 в. /ЛД-П-ЗАПСБ,стр.23/ Среща се и в Кавказ – Хумаринското градище. Подобни знаци ұ са открити и върху тухлите от Ер-курган, столицата на кидаритите-ефталити в оазиса Карш (Средна Азия). В.Бшевлиев съвсем правилно го свързва с култа към върховното  божество. Ипсилонът с двете хасти се издълбава върху тухли, каменни блокове, керимиди, водопроводни тръби, керамични съдове, пръстени, амулети, шлемове. Неправилно се свързва с тагма, родов знак (Дуло), цифри или знак на майстора-тухлар, каменоделец и пр. Широкото разпространение върху строителни материали и керимиди съвсем ясно показва религиозния му смисъл – предпазваща, заклинателна, сакрална  формула. Да предпазва дома и обитателите му от лошите сили, гнева на бога и гръмотевиците, символ на божието наказание. В първите рунически  надписи след покръстването знакът Y се изписва като аналог на кръста, равен нему по значение. /ВБ-П,стр.70-71/.

В някои райони на България (Смоленско) знакът IYI се е съхранил до 20 в., като се е поставял върху оброчни хлябове, приготвяни за различни празници.

IYI се е запазил (до реформата след 09.09.1944 г.) и като една от специфичните български букви – малката носовка - , която в старобългарски се е  произнасяла като „он”. В „Розетката от Плиска” откриваме една по-ранна форма на  - , със същата звукова равностойност – „он” или „ън”. /ИТ-ИПНПБ/ В по-късна редакция откриваме същия знак в „Таласката плочка” -  (алано-тюркски надпис от 6-7 в. открит в Киргизия) и в алано-прабългарските руни от Хумаринското градище и  Саркел - , със звукова равностойност “ут, от, ют”. /ГТ-ППЯНКВЕ,таблица,ХХХІХ/  

Връзката он-от е ясна, тъй като в иранските езици носовият изговор и преход онт-от е типична. Също в осетински иронски ud, дигорски uod означава дух, божествена сила. /ОРС/,/ДРС/ В.Абаев посочва сарматското od – душа, дух, също в персийски aqdām, ягнобски *wat, пущунски uda, шугнански voyd, язгулемски woyt, сариколски voyd, хинди-урду ād, ātma, бенгалски adhyātma, кашмирски ātmārām, непалски ãt, ātmā, санскрит asu - дух! /VS-ETD/ В български юда – митологичен персонаж, дух, демон. Коренът *en/*on e много древен, палеолитен и означава бог и небе, сравни със шумерското ен, енки, енлил – небе, бог, баското jainko - бог. При африканските племена масаи и самбуро, обитаващи Кения, върховното  божество  носи  името Енкай.

Интересно е че във манастира в с.Равна е открит специфичен знак, наподобяващ IYI - , вписан в думата „амин”. /ВЧ-Р,стр.238/.

ІYI, се явяват аналози на християнския кръст, т.е. носят същия  религиозен  символ, като  знак на бога. Откриваме интересни аналогии в окуневското изкуство. Носителите на окуневската археологична култура, са втора индоевропейска вълна, появила се в края на 3 хил.пр.н.е., в Минусинск и Хакасия. Повечето  изследователи я приемат за хибридна култура, възникнала от смесването на новите мигранти с по-старите, афанасиевци и месни монголоидни племена дошли от изток, от р.Ангара. Като цяло по-старите  култове се запазват но се появяват нови персонажи, човешки изображения с три очи и рога. (www.hyperborea.ru) Намира голямо разпространение индоевропейският сюжет за “Световната, Свещенна планина”. Многобройните скални изображения на окуневци показват антропоморфен персонаж вплитащ  в  себе  си  изображението на “свещенната планина” и “световното дърво”. Нейният връх е с конусовидна форма и завършва с Y – образен знак или с познатия за българското око IYI в различни съчетания. В конуса, тялото на планината е изобразено „световното дърво”. Например в скандинавската руническа традиция, именно Y – руната е символ на световното дърво „йигдрасил”. В основата на дървото са изобразени антропоморфни фигури олицитворяващи земния свят. Има и изображения на свещенното животно – змията. В други изображения върхът на „свещенната планина” е изобразен като лице с три очи и различни ІYІ съчетания включително и в огледални образи. В окуневското изкуство се проследява еволюцията на IYI- символа. За връзката на българския символ, със „световното дърво” говори и един друг косвен факт.

В окуневските стели „българският IYI” се среща и като Х знак показващ два огледални триъгълника, символи на две огледални планини, т.е. горния и долния свят. Н.В.Леонтиев вижда в представата за “свещенната планина” вплетен образа на богинята-майка, прародителката. Тя е изобразена като централен персонаж в  окуневските композиции, като лице или торс със загатнати женски белези. Над лицето и  високата  коническа  шапка  изразяваща върха на планината и завършваща с мъжко лице. Това е мъжкото начало, „гръмовержецът”, „слънчевият  бог”,  символът  на  Небето. В оснвата на композицията са животните и хората, показващи земният свят на смъртните. Соларните знаци IYI са разположени както по страничните контури на конуса, така и  на върха. /НЛ-ОМГПИОК/ .

Въпросните аналогии са твърде важни за да схванем корените на  митологичните представи на тази сибирска индоевропейска първооснова, залегнала в следващите индоевропейски, сако-тохарски култури в Алтайско-Синцзянския район (познатите ни от китайските хроники юечжи и усуни). В северните части на Синцзян има също открити подобни скални изображения на Световната, свещенна планина. Дори и в началото на 20 в., този символ IYI, се е  съхранил, сред някои сибирски племена, долганите. По данни на А.А.Попов, те го изобразявали върху шатрите си, за да ги пази от гръмотевици. /МК-ВП стр.36/ Знаем че и при келти, прабългари и алани, гръмотевицата е оръжието на  божието  наказание. Затова и “ипсилонът с двете хасти – IYI”, е бил изобразяван най-вече върху керемиди, тухли, шлемове, при прабългарите, за да пази от силите на злото и божия гняв. Както пише Ибн-Фадлан, волжките българи не докосвали човек убит от мълния и ги погребвали отделно. Аналогично при аланите загиналият от мълния се погребвал направо върху земята, без да се копае гроб, а тялото се заравяло с натрупването на изкуствена могила.

Както споменава Ат.Стаматов: „Също на десния бряг на р.Аму-Даря в района на скалните комплекси Кара-Тюбе и Челпик са открити знаци с преки аналози в българския ранносредновековен знаков материал. Между тях е и най-разпространения български знак, сигурен белег за българско присъствие - ипсилона „Y”. Типичен за българите знаков материал е открит и в керамиката от Кангюй, а тамгите естествено се вписват в използуваните като родова символика от масагето-сармато-аланските племена знаци”. /АС-ТIРБИ,гл.7/ Интерес буди и другата форма  , ІХІ,  която В.Бешевлиев посочва в прабългарските рунически надписи като аналог на IYI, т.е знак на Бога. Той посочва че в тюркските руни това означава – възвишен, или Бог. /ВБ-ПЕП,стр.22/ Но произхода му е много по-древен от самите тюрки и се открива върху окуневските стели, като символ на “горния и долния свят”!

Така че най-вероятно композицията „ипсилон с две хасти” символизират представата за Всемира, в центъра със „световното дърво” свързваща „долния” с „горния” свят, респ. успоредните вертикални хасти символизират тази връзка. Горният свят е владение на Небесния, Слънчев Бог, долния – първоначално на Богинята-майка, олицитворяваща „Свещенната планина” породила земния свят, в последствие, нейните функции се изземат от брата-близнак – Богът-Гръмовержец, роден от планината.

Аналогични по съдържание са окуневските скални рисунки, а IYI и ІХІ, е далечен крайно стилизиран техен аналог. Поради своята дълбоко религиозна, божествена същност, в първите години след Покръстването, този езически по произход символ, продължава да се използва, вече като аналог на християнския кръст, аналогично на „вилкообразните кръстове” в Германия.

2. „Дамата” или „Паяжината”. Друг явно религиозен символ, откриван в древнобългарските графити, е своеобразен символ представляваш три вписани един в друг четириъгълника, свързани по диагоналите и по четирите посоки на света. Картината ясно напомня разчертанията при игра на „дама” или както я нарича народа диалектно „игра на докурджум”.  Подобни изображения се срещат от графитите в Саркел, Хумаринското градище (Кубратова България) и Мурфатлар, Плиска (Дунавска България). Намерен е и върху капаци на саркофази в Плиска и други градове, например в град Василев, Западна Украйна. Най-общо се предполага, че той изразява някакъв строителен план или космогонична представа. Ранната българска столица Плиска е имала трислоен архитектурен план, подобен на много селища в Средна Азия и Източен Туркестан. Общото в тези градове е, че са съдържали три слоя – вътрешна крепост на владетеля (кухендис), среден град (медина), където са живеели занаятчии и търговци и външен град (рабат), населен предимно със земеделци и животновъди. И трите части са оградени с крепостни стени. В Плиска са открити и подземни проходи – тунели, които са свързвали крепостта на владетеля с външния свят. В Шуменския музей се пази каменна плоча, върху която е нарисуван такъв знак, но всички черти са оформени като улеи за изтичане на течност. Съвсем основателно е предположено, че тази плоча е ползвана като жертвеник. Напълно е възможно, въздаването на жертва (курбан, обет) да е целяло заздравяване на новостроящата се сграда. /ИТ-ОССТЗ/.

Вероятното значение е „светът, всемира”, преминала и в представата са града, селището. С подобен приом са изобразявани тибетските и китайски карти на света, като в центъра е съотв.Тибет, или „Срединното царство” – Китай.

Така че „Дамата” е облицитворение на Земята, на Света.

3. „Затворената Свастика”. Свастиката е много древен символ. Названието идва от санскритското su asti – пожелание за успех. Разпространена е по цялата Земя, което показва палеолитните му корени. Открива се при Северноамериканските индианции, маите, сред находки от Триполската археологическа култура и Мохенджо Даро, Месопотамия, Карасукската култура (Сибир, Синцзян, Северен Китай), Древен Китай, Тибет, Древен Египет. Свастиката е широко използвана и в римското изкуство. Тя символизира Слънчевия кръговрат, а четирите и лъча отговарят на четирите точки на еклиптиката: зимно и лятно слънцестоне, пролетно и есенно равноденствие, и се явява соларен символ.

Прабългарите също я използват, но в нейния „затворен вариант” при които тя придобива форма на четири гонещи се квадрата. За това говорят изображенията и от различни графити, от Мурфатлар, Плиска, Преслав.

Използвана литература:

1.     /АС-ТIРБИ/ - проф. д-р Атанас Стаматов. TEMPORA INCOGNITA НА РАННАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ. Издателство: МГУ “Св. Иван Рилски” С.1997 г. Уеб-сайт - Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика. - http://protobulgarians.com/kniga_Atstamatov.htm  

 2.     /ВБ-П/ - В.Бешевлиев. Първобългарите. С.1981г.

 3.     /ВБ-ПЕП/ - В.Бешевлиев. Прабългарски епиграфски паметници. С.1981 г. В електронен вариант на Уеб сайт:  “Книги за Македония”  -  http://www.promacedonia.org/vb/index.html

 4.     /ВЧ-Р/ - В.Чудинов. Руница и тайны археологии Руси. Издательство „Вече”. М.2003г. Файл взят с сайта http://www.natahaus.ru

 5.     /ГТ-ППЯНКВЕ,таблица,ХХХІХ/ - Г.Турчанинов. Памятники письма и языка народов Кавказа и Восточной Европе. Л.1971 г.

 6.     /ДРС/ - Таказов Ф. М. "Дигорско-русский словарь" 30 000 слов. Владикавказ. 2003 г.

7.     /ИТ-ИПНПБ/ - доц.И.Т.Иванов. Изследване  върху  прабългарските  названия  на Планетите-Богове, съгласно Розетката от Плиска - http://protobulgarians.com. Също публикувана в сп.”Анали”, бр.1-3, 2007 г., стр.104-111.

 8.     /ИТ-ОССТЗ/ - доц.Иван Танев Иванов. ОСНОВНИ ПРАБЪЛГАРСКИ СИМВОЛИ (Y, IYI) И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ. (В-к България, издание на в-к Сливенско дело. Година II, брой 58, 4 декември, вторник, 2007, с. 10) Уеб-сайт: Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика. - http://protobulgarians.com адрес на статията: http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Symvoli%20na%20drevnite%20baalgari-final.htm

 9.  /ЛД-П-ЗАПСБ/ - Л.Дончева-Петкова. Знаци върху археологически паметници от Средновековна България - VII -- Х в. С.1980 г.

 10.  /МК-ВП/ - Максим Караджов. В Прародината. С.2004 г.

 11.  /НЛ-ОМГПИОК/ - Н.В. Леонтьев. Образ мировой горы в памятниках искусства окуневской культуры. - http://www.philosophy.nsc.ru/journals/humscience/3_00/03_Leont'ev.htm Журнал „Гуманитарные науки в Сибири” бр.3.2000 г.  както  и  виж: Н.В. Леонтьев Стела окуневской культуры из улуса Тазьмина, Опыт структурно-семантического анализа. http://www.philosophy.nsc.ru/journals/humscience/3_01/02_Leon.htm бр.3.2001г.

 12.   /ОРС/ - ОСЕТИНСКО-РУССКИЙ СЛОВАРЬ 3-е ДОПОЛНЕННОЕ ИЗДАНИЕ ОКОЛО 28 000 СЛОВ. Состовили: Б.Б.Бигулаев  К.Е.Гагкаев, Н.X.Кулаев, О.Н.Туаева. ИЗДАТЕЛЬСТВО «ИР» ОРДЖОНИКИДЗЕ - 1970. – електронна версия, от сайта: Осетинский язык. On line. http://lingvo.osetia.ru/index.html

 13.  /VS-ETD/ -  “Etymological Table dictionaries of language families, Indoeuropean, Turkic,  Finno-Ugric, Iranian,Germanic” Valenyn Stetcuk - http://www.geocities.com/valentyn_ua/