|
|||
Д-р Живко Войников
Някои прабългарски (древнобългарски) символи |
|||
![]() |
1. Ипсилонът с двете хасти - ІYI . При прабългарите знакът ІYI има широко разпространение. Разпространен е върху земите където са пребивавали прабългари: Дунавска България, Румъния, Шудиково в Черна гора. Л.Дончева-Петкова посочва областите Мунтения, Банат, Южна Молдова, Южна Трансилвания, като зони на разпространение на ІYI, респ. на Отвъддунаввска България, през 9-10 в. /ЛД-П-ЗАПСБ,стр.23/ Среща се и в Кавказ Хумаринското градище. Подобни знаци ұ са открити и върху тухлите от Ер-курган, столицата на кидаритите-ефталити в оазиса Карш (Средна Азия). В.Бшевлиев съвсем правилно го свързва с култа към върховното божество. Ипсилонът с двете хасти се издълбава върху тухли, каменни блокове, керимиди, водопроводни тръби, керамични съдове, пръстени, амулети, шлемове. Неправилно се свързва с тагма, родов знак (Дуло), цифри или знак на майстора-тухлар, каменоделец и пр. Широкото разпространение върху строителни материали и керимиди съвсем ясно показва религиозния му смисъл предпазваща, заклинателна, сакрална формула. Да предпазва дома и обитателите му от лошите сили, гнева на бога и гръмотевиците, символ на божието наказание. В първите рунически надписи след покръстването знакът Y се изписва като аналог на кръста, равен нему по значение. /ВБ-П,стр.70-71/. В някои райони на България (Смоленско) знакът IYI се е съхранил до 20 в., като се е поставял върху оброчни хлябове, приготвяни за различни празници. |
||
IYI се е запазил (до
реформата след 09.09.1944 г.) и като една от специфичните български букви
малката носовка -
Връзката он-от е ясна, тъй като в иранските езици носовият изговор и преход онт-от е типична. Също в осетински иронски ud, дигорски uod означава дух, божествена сила. /ОРС/,/ДРС/ В.Абаев посочва сарматското od душа, дух, също в персийски aqdām, ягнобски *wat, пущунски uda, шугнански voyd, язгулемски woyt, сариколски voyd, хинди-урду ād, ātma, бенгалски adhyātma, кашмирски ātmārām, непалски γt, ātmā, санскрит asu - дух! /VS-ETD/ В български юда митологичен персонаж, дух, демон. Коренът *en/*on e много древен, палеолитен и означава бог и небе, сравни със шумерското ен, енки, енлил небе, бог, баското jainko - бог. При африканските племена масаи и самбуро, обитаващи Кения, върховното божество носи името Енкай.
Интересно е че във
манастира в с.Равна е открит специфичен знак, наподобяващ
IYI
- |
|
||
|
ІYI, се явяват аналози на християнския кръст, т.е. носят същия религиозен символ, като знак на бога. Откриваме интересни аналогии в окуневското изкуство. Носителите на окуневската археологична култура, са втора индоевропейска вълна, появила се в края на 3 хил.пр.н.е., в Минусинск и Хакасия. Повечето изследователи я приемат за хибридна култура, възникнала от смесването на новите мигранти с по-старите, афанасиевци и месни монголоидни племена дошли от изток, от р.Ангара. Като цяло по-старите култове се запазват но се появяват нови персонажи, човешки изображения с три очи и рога. (www.hyperborea.ru) Намира голямо разпространение индоевропейският сюжет за Световната, Свещенна планина. Многобройните скални изображения на окуневци показват антропоморфен персонаж вплитащ в себе си изображението на свещенната планина и световното дърво. Нейният връх е с конусовидна форма и завършва с Y образен знак или с познатия за българското око IYI в различни съчетания. В конуса, тялото на планината е изобразено световното дърво. Например в скандинавската руническа традиция, именно Y руната е символ на световното дърво йигдрасил. В основата на дървото са изобразени антропоморфни фигури олицитворяващи земния свят. Има и изображения на свещенното животно змията. В други изображения върхът на свещенната планина е изобразен като лице с три очи и различни ІYІ съчетания включително и в огледални образи. В окуневското изкуство се проследява еволюцията на IYI- символа. За връзката на българския символ, със световното дърво говори и един друг косвен факт. |
||
|
В Германия през 11-12 в., получават широко разпространение изображенията на т.нар. вилкообразни кръстове. Вместо класическия кръст на разпятето, Христос се изобразява прикован към Y образно дърво. Това е ясна метафора със все още живите езически представи със Свещенния Йигдрасил Световното дърво чийто символ е руната Y. Подобни кръстове са особено на почит в Северозападните германски земи, където и християнството прониква по-късно. /ЮС,СП-КМК,стр.98/ Тук откриваме и един по-древен, езически сюжет. Според германската митология, Один (Вотан, Водан) сам се приковал към свещенното дърво със копието си за 9 дни и нощи. Името Один, може да се обясни със скандинавското vitaπr, англосаксонското witian, фризкото witat, немското wizz, σd, Witz, готското witσώ (ώ th), нидерландското wet, weten заповядвам, или със скандинавското σπr,англосаксонското wσπ, немското Wut, готското wσώs, нидерландското woede гняв. /VS-ETD/ Один е върховен бог, покровител на войните и особено на берсеркерите, т.е. най-смелите и храбри до безразсъдство войни. Римският историк Тацит посочва че германския Вотан отговаря на римския Меркурий, затова и в английските названия на дните на седмицата, срядата, денят на Меркурий се нарича Wednes-day ден на Один. След като се приковал душата му успяла да достигне Света на мъртвите и да се сдобие с тайната на руническото писмо. После Один възкръснал върнал се при хората и им дал руните. Самият факт че Y иигдрасил е връзката с другия свят, доказва и моите разсъждения че прабългарският Y също е символ на световното дърво, а хастите са връзката между горния и долния свят, респ.горната и долната земя в българските народни приказки. Често срещан сюжет в скитското изкуство е изобразяването на световното дърво с успоредни на него елени, символизиращи връзката между земния и небесния свят. | ||
|
В окуневските стели българският IYI се среща и като Х знак показващ два огледални триъгълника, символи на две огледални планини, т.е. горния и долния свят. Н.В.Леонтиев вижда в представата за свещенната планина вплетен образа на богинята-майка, прародителката. Тя е изобразена като централен персонаж в окуневските композиции, като лице или торс със загатнати женски белези. Над лицето и високата коническа шапка изразяваща върха на планината и завършваща с мъжко лице. Това е мъжкото начало, гръмовержецът, слънчевият бог, символът на Небето. В оснвата на композицията са животните и хората, показващи земният свят на смъртните. Соларните знаци IYI са разположени както по страничните контури на конуса, така и на върха. /НЛ-ОМГПИОК/ . Въпросните аналогии са твърде важни за да схванем корените на митологичните представи на тази сибирска индоевропейска първооснова, залегнала в следващите индоевропейски, сако-тохарски култури в Алтайско-Синцзянския район (познатите ни от китайските хроники юечжи и усуни). В северните части на Синцзян има също открити подобни скални изображения на Световната, свещенна планина. Дори и в началото на 20 в., този символ IYI, се е съхранил, сред някои сибирски племена, долганите. По данни на А.А.Попов, те го изобразявали върху шатрите си, за да ги пази от гръмотевици. /МК-ВП стр.36/ Знаем че и при келти, прабългари и алани, гръмотевицата е оръжието на божието наказание. Затова и ипсилонът с двете хасти IYI, е бил изобразяван най-вече върху керемиди, тухли, шлемове, при прабългарите, за да пази от силите на злото и божия гняв. Както пише Ибн-Фадлан, волжките българи не докосвали човек убит от мълния и ги погребвали отделно. Аналогично при аланите загиналият от мълния се погребвал направо върху земята, без да се копае гроб, а тялото се заравяло с натрупването на изкуствена могила. |
||
|
Както споменава Ат.Стаматов: Също
на десния бряг на р.Аму-Даря в района на скалните комплекси Кара-Тюбе и
Челпик са открити знаци с преки аналози в българския ранносредновековен
знаков материал. Между тях е и най-разпространения български знак, сигурен
белег за българско присъствие - ипсилона
Y.
Типичен за българите знаков материал е открит и в керамиката от Кангюй,
а
тамгите естествено се вписват в използуваните като родова символика от
масагето-сармато-аланските племена знаци.
/АС-ТIРБИ,гл.7/
Интерес
буди и другата форма
Така че най-вероятно композицията ипсилон с две хасти символизират представата за Всемира, в центъра със световното дърво свързваща долния с горния свят, респ. успоредните вертикални хасти символизират тази връзка. Горният свят е владение на Небесния, Слънчев Бог, долния първоначално на Богинята-майка, олицитворяваща Свещенната планина породила земния свят, в последствие, нейните функции се изземат от брата-близнак Богът-Гръмовержец, роден от планината.
Аналогични по съдържание са окуневските скални рисунки, а
IYI
и
ІХІ,
|
||
2. Дамата или Паяжината. Друг явно религиозен символ, откриван в древнобългарските графити, е своеобразен символ представляваш три вписани един в друг четириъгълника, свързани по диагоналите и по четирите посоки на света. Картината ясно напомня разчертанията при игра на дама или както я нарича народа диалектно игра на докурджум. Подобни изображения се срещат от графитите в Саркел, Хумаринското градище (Кубратова България) и Мурфатлар, Плиска (Дунавска България). Намерен е и върху капаци на саркофази в Плиска и други градове, например в град Василев, Западна Украйна. Най-общо се предполага, че той изразява някакъв строителен план или космогонична представа. Ранната българска столица Плиска е имала трислоен архитектурен план, подобен на много селища в Средна Азия и Източен Туркестан. Общото в тези градове е, че са съдържали три слоя вътрешна крепост на владетеля (кухендис), среден град (медина), където са живеели занаятчии и търговци и външен град (рабат), населен предимно със земеделци и животновъди. И трите части са оградени с крепостни стени. В Плиска са открити и подземни проходи тунели, които са свързвали крепостта на владетеля с външния свят. В Шуменския музей се пази каменна плоча, върху която е нарисуван такъв знак, но всички черти са оформени като улеи за изтичане на течност. Съвсем основателно е предположено, че тази плоча е ползвана като жертвеник. Напълно е възможно, въздаването на жертва (курбан, обет) да е целяло заздравяване на новостроящата се сграда. /ИТ-ОССТЗ/. Вероятното значение е светът, всемира, преминала и в представата са града, селището. С подобен приом са изобразявани тибетските и китайски карти на света, като в центъра е съотв.Тибет, или Срединното царство Китай. Така че Дамата е облицитворение на Земята, на Света. |
|
||
3. Затворената Свастика. Свастиката е много древен символ. Названието идва от санскритското su asti пожелание за успех. Разпространена е по цялата Земя, което показва палеолитните му корени. Открива се при Северноамериканските индианции, маите, сред находки от Триполската археологическа култура и Мохенджо Даро, Месопотамия, Карасукската култура (Сибир, Синцзян, Северен Китай), Древен Китай, Тибет, Древен Египет. Свастиката е широко използвана и в римското изкуство. Тя символизира Слънчевия кръговрат, а четирите и лъча отговарят на четирите точки на еклиптиката: зимно и лятно слънцестоне, пролетно и есенно равноденствие, и се явява соларен символ.Прабългарите също я използват, но в нейния затворен вариант при които тя придобива форма на четири гонещи се квадрата. За това говорят изображенията и от различни графити, от Мурфатлар, Плиска, Преслав. |
|
||
Използвана литература: |
|||
1. /АС-ТIРБИ/ - проф. д-р Атанас Стаматов. TEMPORA INCOGNITA НА РАННАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ. Издателство: МГУ Св. Иван Рилски С.1997 г. Уеб-сайт - Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика. - http://protobulgarians.com/kniga_Atstamatov.htm 2. /ВБ-П/ - В.Бешевлиев. Първобългарите. С.1981г. 3. /ВБ-ПЕП/ - В.Бешевлиев. Прабългарски епиграфски паметници. С.1981 г. В електронен вариант на Уеб сайт: Книги за Македония - http://www.promacedonia.org/vb/index.html 4. /ВЧ-Р/ - В.Чудинов. Руница и тайны археологии Руси. Издательство Вече. М.2003г. Файл взят с сайта http://www.natahaus.ru 5. /ГТ-ППЯНКВЕ,таблица,ХХХІХ/ - Г.Турчанинов. Памятники письма и языка народов Кавказа и Восточной Европе. Л.1971 г. 6. /ДРС/ - Таказов Ф. М. "Дигорско-русский словарь" 30 000 слов. Владикавказ. 2003 г. 7. /ИТ-ИПНПБ/ - доц.И.Т.Иванов. Изследване върху прабългарските названия на Планетите-Богове, съгласно Розетката от Плиска - http://protobulgarians.com. Също публикувана в сп.Анали, бр.1-3, 2007 г., стр.104-111. 8. /ИТ-ОССТЗ/ - доц.Иван Танев Иванов. ОСНОВНИ ПРАБЪЛГАРСКИ СИМВОЛИ (Y, IYI) И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ. (В-к България, издание на в-к Сливенско дело. Година II, брой 58, 4 декември, вторник, 2007, с. 10) Уеб-сайт: Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика. - http://protobulgarians.com адрес на статията: http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Symvoli%20na%20drevnite%20baalgari-final.htm 9. /ЛД-П-ЗАПСБ/ - Л.Дончева-Петкова. Знаци върху археологически паметници от Средновековна България - VII -- Х в. С.1980 г. 10. /МК-ВП/ - Максим Караджов. В Прародината. С.2004 г. 11. /НЛ-ОМГПИОК/ - Н.В. Леонтьев. Образ мировой горы в памятниках искусства окуневской культуры. - http://www.philosophy.nsc.ru/journals/humscience/3_00/03_Leont'ev.htm Журнал Гуманитарные науки в Сибири бр.3.2000 г. както и виж: Н.В. Леонтьев Стела окуневской культуры из улуса Тазьмина, Опыт структурно-семантического анализа. http://www.philosophy.nsc.ru/journals/humscience/3_01/02_Leon.htm бр.3.2001г. 12. /ОРС/ - ОСЕТИНСКО-РУССКИЙ СЛОВАРЬ 3-е ДОПОЛНЕННОЕ ИЗДАНИЕ ОКОЛО 28 000 СЛОВ. Состовили: Б.Б.Бигулаев К.Е.Гагкаев, Н.X.Кулаев, О.Н.Туаева. ИЗДАТЕЛЬСТВО «ИР» ОРДЖОНИКИДЗЕ - 1970. електронна версия, от сайта: Осетинский язык. On line. http://lingvo.osetia.ru/index.html 13. /VS-ETD/ - Etymological Table dictionaries of language families, Indoeuropean, Turkic, Finno-Ugric, Iranian,Germanic Valenyn Stetcuk - http://www.geocities.com/valentyn_ua/ |
|||