Александър Мошев

Средновековни метални изделия с хералдически изображения, открити на територията на България

(опит за обобщение)

 Като повод за настоящата статия послужи публикацията на И. Лазаренко “Средновековна хералдична апликация от Варна”.[1] Според нас натрупаният археологически материал, макар и относително ограничен като количество, позволява да се направи един опит за систематизация и цялостен анализ на данните, свързани с хералдическите метални изделия, открити на територията на България. Според нас въпросите за произхода и предназначението на част от находките все още не са получили задоволителен отговор.

         През 1976 г. М. Ваклинова въвежда в научно обръщение медальон с изображение на лъвове, открит от Ж. Сьор при разкопки на хълма Трапезица (обр. 2).[2] Тя свързва медальона с работата на лиможките ателиета в Аквитания през XII–XIV в. и го датира в XIV в. В по-късни свои изследвания М. Ваклинова доразвива тезата си, като я подкрепя с други паметници на металопластиката, свидетелстващи според нея за разпространението на западноевропейската мода в средновековна България.[3] Н. Марков публикува един медальон с щитовидна форма и изображение на лъв, произхождащ от средновековната крепост в местността Имането край с. Джулюница, Великотърновско[4] (обр. 3). Според него пластинката от Трапезица и новооткритият медальон са изработени в България от западноевропейски майстори[5]. Н. Овчаров се противопоставя на тази теза и категорично защитава становището, че металните пластинки с хералдически изображения са донесени в България от западни рицари[6]. Освен това Н. Овчаров съобщава за откриването на пластинка с изображение на лъв близо до с. Ветренци, между Разградска и Силистренска област[7]. След подробен анализ той достига до извода, че пластинката от Ветренци е била украса за боен меч, вероятно притежание на някой от рицарите, участвали в кръстоносния поход на Владислав III Ягело през 1444 г.

         Съвсем наскоро С. Александрова представи информация за медальон с изображение на грифон, открит през 1978 г. при разкопки в търновската църква “Св. 40 мъченици” и откраднат 3 месеца по-късно[8](обр. 1). Авторката свързва този паметник с вече известните медальони с лъвски изображения от Търново и Джулюница. С. Александрова прави сравнителен стилов и иконографски анализ на съхранената рисунка на медальона и заключава, че той “…принадлежи към добре познатите тератологични изображения, разпространени във Византийското и Балканското изкуство през XII–XIV в.”[9] В същия сборник е поместена и вече споменатата статия на И. Лазаренко, който обнародва една неизвестна досега медна пластинка с изображение на лъв, произхождаща от обекта “Римски терми” във Варна.[10] И. Лазаренко приема, че пластинката е била притежание на рицар (най – вероятно френски), участвал в похода на граф Амедей VI Савойски през 1366 г.[11]

         Споменатите дотук хералдически находки можем да разделим на две групи, които очевидно имат различен произход и предназначение. Едната група включва медальоните от Търново и Джулюница, а другата апликациите от Ветренци и Варна. Разнородността на артефактите като стил и технология на изработката изисква прилагането на диференциран подход при тяхното проучване и интерпретация.

Н. Марков представя пълни изследвания на медта, технологията за полагане на емайла, позлатата и гравировката на медальоните от Трапезица и с. Джулюница, извършени от проф. В. Инкова.[12] Н. Марков достига до извода, че двата артефакта са напълно сходни като изработка. Въпреки че медальонът с изображение на орелоглав грифон от църквата “Св. 40 мъченици” не е запазен, подробното му описание в Инвентарния дневник и точната му рисунка дават основание на С. Александрова да заключи, че той принадлежи към същата група паметници.[13] Така се оформя група от три предмета, произхождащи от един регион и вероятно изработени в едно ателие. Предположението, че те са дело на лиможките майстори и са били притежание на френски кръстоносци от първата половина на XIII в.,[14] изглежда добре аргументирано, но не отчита две важни обстоятелства. Първо, според стиловия анализ на С. Александрова, изображението на грифона върху пластинката от Търново е най-близко до грифоните, представени върху византийските сребърни чаши, както и до тези от дървената врата на църквата в Хрельовата кула.[15] Второ, сюжетът “лъвица с лъвче” не е характерен за традиционната западноевропейска хералдика, а намира пряк аналог в изображението на лъвица, кърмеща лъвче върху една от известните старозагорски плочи (вероятно от края на X – нач. на XI в.)[16] 

Н.Марков свързва двата паметника и формулира тезата, че в случая става въпрос не за хералдическа, а за чисто християнска символика.[17] Според него образите на лъвица с лъвче илюстрират погрешен превод на библейски текст (Ис. 31:4). Текстът от Книгата на пророк Исая гласи: “Защото така ми казва Господ: Както лъвът, даже малкото лъвче, ръмжи над лова си и макар множество овчари да викат против него, не се плаши от гласа им, нито се сгърчва от шума им, така Господ на силите ще слезе, за да воюва за хълма Сион и за неговите възвишения.”[18] С. Дончев застъпва становището, че произходът на сюжета “лъвица с лъвче” трябва да се търси в централноазиатското будистко изкуство.[19] В случая за нас е от значение, че между търновския медальон и старозагорската плоча съществува очевидна връзка. Н. Марков смята, че носителят на металното изделие е вярвал в неговата апотропейна сила, защото е възприемал изображението като символ на Бога.[20]         

Медальоните от църквата “Св. 40 мъченици”  и Джулюница също съответстват на две от старозагорските плочи с изображение на грифон и лъв. Трудно можем да приемем, че става дума за случайно съвпадение. С. Ваклинов е убеден, че  старозагорските плочи не са пряко свързани с християнската символика, а по-скоро представляват митологични образи, някои от които са свързани с обща хералдическа композиция.[21] Според нас и двете тези имат основание, защото хералдиката използва множество християнски символи и рязко разграничение между “хералдическата” и “християнската” символика не съществува.[22] Освен това фантастичните създания грифон и двуглав орел, както и лъвът, заемат важно място в предхристиянския религиозно-митологичен комплекс на българите.[23]

Тези обстоятелства ни водят към заключението, че изображенията върху медальоните от Търново наследяват традициите в символиката на Първото българско царство и са доказателство за прехода от религиозно-митологичната към хералдическата семантика на зооморфните образи във Второто българско царство. Имаме ли основания да говорим за хералдическа традиция в средновековна България? Съществуват различни мнения по този въпрос. Х. Дерменджиев разглежда хипотетичния герб на Шишмановци като първообраз на съвременния български държавен герб.[24] Подобно е и становището (с някои нюанси) на В. Симеонов и Й. Андреев.[25] Г. Ковачев поставя въпроса доколко понятието хералдика “в неговия изчистен вид” е валидно за българските земи през XIII–XIV в., но отбелязва факта, че от началото на XIV в. в Търново е функционирало ателие, в което са изработвани пръстени с изображения, които отговарят на хералдическите норми и тогавашната мода на готическия стил в Западна Европа.[26]

Н. Марков категорично отхвърля възможността в България през Средновековието да са съществували гербове и хералдика.[27] Според него организацията на българското средновековно общество се различава от йерархичните отношения, характерни за Запада и затова хералдиката тук е била ненужна.[28]

         Въпросът изглежда твърде комплициран, но при анализа му е необходимо да се вземат пред вид няколко обстоятелства. На първо място ще отбележим, че “класическата” западноевропейска хералдика се заражда и развива сравнително късно. В някои източници срещаме твърдението, че най-ранният герб принадлежи на Жофроа Плантадженет, граф на Анжу и херцог на Нормандия, който умира в 1151 г.[29] Х. Дерменджиев сочи като родоначалник на системната военна, родова и държавна хералдика германският император Фридрих Барбароса (1122 – 1190).[30] Други автори се ограничават с общото заключение, че гербовете се появяват по времето на кръстоносните походи (1096 – 1270).[31] Следователно не бива да очакваме наличието в България на развита хералдическа система в период, когато такава липсва и в Западна Европа. Вероятно османското нашествие прекъсва естествения процес на създаване и регламентиране на родова и държавна символика, която, разбира се, е имала своите специфични особености, отличаващи я от западната хералдика. Нека припомним, че и до днес полската хералдика притежава редица уникални характеристики, които сближават полските гербове със скито-сарматските руноподобни знаци (т. нар. “тамги”).[32]

         За евентуалното присъствие в ранносредновековна България на “протохералдическа” емблематика говори и фактът, че в гроба на цар Самуил е открита копринена тъкан с декоративен мотив, включващ двойка птици (папагали?).[33] По повод споровете с Тихомир за правото върху българския престол Петър II Делян свързва папагала с владетеля, заявявайки, че един храст не може да храни два папагала.[34] Тук обаче трябва да се подхожда внимателно, защото е напълно възможно, въпросният мотив да е имал само декоративно-орнаментални функции, а думите на Петър Делян да нямат връзка с предполагаемата родова  емблема на Самуиловци.[35] Н. Муцопулос открива подобен мотив с два симетрично разположени папагала върху византийска тъкан от първата половина на XIV в.[36]

         От по-голямо значение за нас са изображенията на войни, които са открити в началото на XX в. в две от църквите на хълма Трапезица.[37] През 1902 г. П. Абаджиев открива в постройка № VIII на Трапезица   изображения на двама войни, облечени в ризници и въоръжени с копия, мечове и шитове.[38] Тринадесет години по-късно В. Димов съобщава, че гореспоменатите образи са вече изличени, но открива в църква № X две други фигури на войни. Отдясно на едната фигура има триъгълен (нормански) щит с лъв на червен фон. Напълно е възможно тези образи да са отражение на една реално съществувала традиция в престолния град, според която войниците от дворцовата стража са носели щитове с хералдически лъвски фигури.[39] В подкрепа на това предположение говори и сведението на един анонимен арабски пътешественик от края на XIV в., чийто ръкопис се съхранява в Кралската обществена библиотека в Мароко.[40] В текста за Търново се казва следното: “Отдалече блестяха кубетата [на столицата]. Върху щитовете на царските войници са изобразени лъвове. Долу е рисунка на герба на царя на България. Върху кръглия щит са изобразени един под друг три червени лъва върху позлатен фон.”[41] Рисунката към ръкописа е добре известна и многократно репродуцирана. Тя удивително напомня герба на българския цар от сборниците на Улрих фон Рихентал (средата на XV в.) и Конрад фон Грюненберг (ок. 1480 г.)[42]

         На базата на тези данни можем да предположим, че медальоните от Търново и Джулюница са били част от военните инсигнии на елитната дворцова гвардия в старата ни столица. Хипотезата, че те са трофей, взет от западни рицари, според нас е малко вероятна. Локализацията на находките и техният стилов и сюжетен анализ говорят в полза на становището, че трите медальона имат местен произход. Що се отнася до технологията на изработката им, която е типична за ателиетата в Аквитания, напълно е възможно, тя да е била усвоена и от българските майстори. Техниката на вдълбания емайл е прилагана, макар и по-рядко от тази на преградъчния емайл от българските златари през Средновековието.[43]

         Другите две находки от Ветренци и Варна също са изключително интересни не само заради факта, че подобни артефакти са много редки на територията на България. За тези две апликации с голяма доза сигурност може да се твърди, че имат западноевропейски произход. Оттук нататък въпросите са повече от категоричните отговори. И двете пластинки имат формата на триъгълни (нормански) щитове с лъвски фигури в хералдическа поза “рампант” (изправен и атакуващ лъв).[44] Версията на И. Лазаренко е, че собственикът на апликацията от Варна е бил френски рицар – участник в похода на Амедей VI Савойски (наречен Зеленият граф) през 1366 г. Аргументите, които И. Лазаренко привежда в подкрепа на тази хипотеза са няколко: апликацията е открита в пласт с преобладаващо количество материали от XIII – XIV в.; изображението на лъва намира паралели в изображенията на лъвове от щитове на френски рицари от XIII в.; техниката, използвана за направата, е сходна с тази, използвана от ателиетата в Централна Франция.[45]

         Като цяло тези доводи са основателни, но съществуват важни детайли, които авторът е пропуснал да вземе пред вид. На първо място ще отбележим обстоятелството, че иконографските характеристики на лъвското изображение върху пластинката от Варна са типични за западноевропейската хералдика през  XIII и XIV в.[46] Паралели могат да се открият не само във френски, но и в английски илюстровани ръкописи и сборници с гербове от този период (обр. 4).[47] По принцип лъвът е най-популярната фигура в хералдиката. Според някои данни около 15% от европейските гербове носят лъвове, като през Средновековието делът на гербовете с лъвове е бил по-голям.[48] В голяма част от градските гербове в Германия лъвът също присъства като основен елемент.[49] Следователно е трудно само въз основа на  стиловите особености на лъвското изображение върху варненската апликация, да определим етническата принадлежност на нейния притежател. Хронологическият диапазон на иконографските характеристики (положение на краката, форма на тялото, главата и опашката) е твърде широк и допуска вариативност на датировката. За техниката на изработка вече споменахме, че е възможно, да е била усвоена и от майстори извън Франция и не може да бъде етноопределящ признак.

 Ето защо не бива изцяло да се изключва вероятността, пластинката да е принадлежала на рицар, участвал в похода на Владислав III Ягело през 1444 г. Ако апликацията от Варна е била украса за боен меч, има възможност, мечът да е попаднал във Варна по пътя на търговията или да е бил притежание на западен наемник.[50] Въпреки тези забележки тезата на И. Лазаренко е добре обоснована и предлага най-вероятното според нас обяснение за произхода на варненската пластинка.[51]

         Пластинката от Ветренци, Силистренско е анализирана детайлно от Н. Овчаров, който отбелязва доброто качество на изработката и подчертава, че център на композицията е “огромният и изпъкнал гръден кош” на лъва.[52] Н. Овчаров разглежда развитието на лъвските изображения в хералдиката и достига до извода, че пластинката от Ветренци е изработена през XV в., защото тялото на лъва е масивно и заема целия щит.[53] Всъщност далеч по-важната промяна през XV в. е във формата на щита. Докато през XIII и XIV в. най разпространен е триъгълният (нормански) щит, от XV в. нататък в хералдиката по-често се използва четириъгълният щит със заоблена долна част (испански) и четириъгълният щит със заострен край (френски).[54] Променената форма на щита води до промяна в стойката на лъва – той вече се изобразява стъпил и на двата си крака.

Апликацията от Ветренци е триъгълна по форма и лъвът, който е изобразен върху нея, е стъпил само с единия си крак. Този факт ни води към заключението, че вероятно тя е изработена в XIII или XIV в. Разбира се, не бива да изключваме възможността, пластинката да е била в употреба и през XV в., но на този етап от изследването прецизирането на датировката е невъзможно. Въпросът за произхода на месинговата апликация от Ветренци за нас остава открит.

Находките, които са обект на настоящето изследване, поставят редица важни въпроси, на част от които се опитахме да дадем дадем отговор. Да се надяваме, че нови находки и по-точни интерпретации и атрибуиране на вече известните артефакти ще разширят нашите познания и ще очертаят една по-ясна картина в тази специфична проблематика.