Иван Тенчев Папукчиев

Иван Енчев - Видю  - автор на първия герб на град Казанлък

            С представения тук “Почетен диплом”* на “Околийска промишлено-земеделска изложба - Казанлък” е присъдено от “оценителната комисия на изложбата” и се дава “първа награда - 500 лева” на Таню П. Чобанов от село Крън “за превъзходство на изложените от него: “ябълки”, Казанлък, 17 октомври 1923 г. (седмица след Септемврийското въстание!). Следват подписи: Директор на изложбата: (не се чете), Председател на оценителната комисия: (не се чете) и (не се чете). Делегат: Ив. Иванов. Има и печат: "Промишленно земеделска изложба - Казанлък" в средата, на който са изобразени две, заловени една за друга, ръце. Целият диплом е ограден с рамка тип “Зидана каменна стена”, плетеници и гербове.

            На долната половина има нарисувани различни селскостопански и промишлени оръдия и произведения. Показани са занаятите: Дърводелство - със стол, шкаф, сандъче; Земеделие - рало, гребло; Пчеларство - кошер и тръвна; Лютиерство - тамбура; Железаро-ковачество - наковалня, клещи, зъбно колело; Грънчарство – стомна, кана, паница; Текстил - хурка, чекрък, килим; Розоварене - казан за дестилация на розово масло и кункума; Овощарство - панер с грозде, круши и ябълки. Сред един голям розов храст се е изправила красива казанлъчанка, държаща в дясната си ръка лавров венец, а в лявата - герба на Казанлък. Най-вдясно е изобразен електрически стълб (дирек) с изолатори и окачени проводници. Знае се, че първата ВЕЦ в България е Енинската (1914), а през 1923 г. голяма част от град Казанлък вече е била електрифицирана. Не е забравено и електропроизводството.

            На далечния план, Стара планина, са нарисувани “трите катуна” (до думата “Делегат”) и паметникът на руския император на връх Св. Никола (Столетов) (под думата “Представител).

            Целият диплом е оцветен  в сангвин (керемидено-червен цвят).

            Да съсредоточим вниманието си върху наличието на 4 герба: три в рамката и един в ръката на Казанлъчанката.

            Ако сравним женските фигури върху диплома и тази върху корицата на годишника на “Казанлък в миналото и днес” ще забележим явна прилика помежду им. Това е обяснимо и естествено, понеже авторът и на двете рисунки е един и същ: Иван Енчев - Видю.

            Защо е това изобилие от гербове? Навярно с тази тема се е занимавал в момента художникът. Забелязваме и още един герб - пети, избродиран върху блузата на красивата казанлъчанка.

             От номера на диплома № 408 и от факта, че дипломът е написан по новия правопис, а печатът е по стария: “промишленно” и “Казанлък” е с буква широко “Ъ”, може да се извади заключение, че изложбата има вече неколкогодишна история, а кога е закрита - не зная.

            Да разгледаме гербовете, обект на нашето внимание: горе, в средата на рамката е държавният герб - щитът с лъв. Така се е изобразявал той по това време на стотинковите монети (само щит с корона), а на левовите се е изобразявал пълният (тържественият) герб на България.

            Вторият герб (горе дясно на диплома) е гербът на селскостопанската изложба. В щита има роза и две ръце хванати една за друга, както е в печата. Върху щита е изобразена турската гробница (Тюрбето), намираща се на хълма Тюлбето (на север от Казанлък).

            Третият и четвъртият герб са видимо два варианта на герба на град Казанлък. Единият от тях представлява щит, разделен на четири части, хоризонтално. На горната част се вижда Стара планина. По средата – река. Дали е Тунджа или Енинската стара река, минаваща през Казанлък не е ясно. В долната четвъртина има клонче от розов храст: цъфнала роза, пъпка и две клонки от по три листа. Над щита е изобразено Тюрбето.

            Един от гербовете  се държи от Казанлъчанката. Той е разделен също на четири части. На най-горната е Стара планина. Под нея - Тюрбето, следва река и най-отдолу има розов храст, идентичен с този, описан малко по-горе. На този герб Тюрбето е над щита, а на този , който се държи от казанлъчанката, е вътре в щита.

            Прави впечатление и това, че щитът в ръцете на красивата казанлъшка мома е прекалено издължен  (1:2,5), докато другите щитове са с нормални размери (1:1,25 / 1,50).

            От изобразените тук три щита (държавния го изключвам), може да си извадим заключението: авторът знае и е виждал, че градове и организации имат гербове. Та той е бил в Германия! За съжаление правилата на хералдиката не са му били познати. Липсата на щриховки, които при гербовете показват цветовете, говори за същото. Само реката е изобразена хералдически. Тюрбето е дадено триизмерно – този начин на изобразяване е непозволен в хералдиката. Същото се отнася и за Стара планина и най-вече за розата. Тези пропуски не намаляват ни най-малко старанието на автора да снабди през 1923 (а може би и от по-рано) нашия малък град с герб. Тюрбето по онова време е било една от забележителностите на Казанлък.

            Като се има предвид, че гербът на София е утвърден от цар Фердинанд през 1900 г., не е изключено Казанлък да е вторият или третият град в България със свой великолепен и много изразителен герб. А за герба на “селскостопанската – промишлена изложба” е почти сигурно, че е първият герб в България на обществена организация.

            На казанлъчанина Иван Енчев-Видю при другите му заслуги към Казанлък, трябва да му се прибави и още една: автор на първия (поне известен на мен) герб на нашия любим град Казанлък.

* Този диплом ми бе любезно предоставен от господин Д. Делийски. Той го е получил от крънския краевед господин Й. Йовчев.