За разлика от хералдиката, вексилологията е млада наука (самият термин е приет през 1959 г.), макар че нейният обект на изследване знамето е факт от най-дълбока древност. Първообразите на съвременните флагове в Европа и Близкия Изток са били предимно метални и дървени пластични изображения, а в Далечния Изток разноцветни платнища. Днес символната тежест при знамената се изпълнява от цветове и техните комбинации, като най-разпространената форма е правоъгълната. 

И ако функциите на герба се свързват основно с правните характеристики свобода, собственост, самоличност, то знамето от сигнал за сбор (или друго военно действие) и за височайше присъствие, с историческото си развитие приема и значение на власт и най-вече на принадлежност.

Многообразието от функции и форми на знамето е видно и от множеството приети термини за различните случаи: флаг, щандарт, гонфалон, вимпел / косица, гюйс и пр.,  както и с прибавянето на определения: национално, бойно, сигнално.

При българите, освен писмените и визуални исторически свидетелства за наличие на знамена е интересен фактът, че в традиционната култура присъства като повсеместен атрибут, т. нар. сватбено знаме. Макар и научно да е възприета споменатата вексилоложка терминология, в българския език са навлезли и са употребявани най-различни думи за знаме: стяг, пряпорец, хоругва, байрак.

 

Up • НАЦИОНАЛНО ЗНАМЕ • ЩАНДАРТИ • БОЙНИ ЗНАМЕНА • ВОЕННОМОРСКИ ФЛАГОВЕ • КОРПОРАТИВНИ ЗНАМЕНА • ОБЩИНСКИ И ОБЩНОСТНИ ЗНАМЕНА

Up • НОВИНИ • ЧЛЕНОВЕ • ХЕРАЛДИКА • ВЕКСИЛОЛОГИЯ • РЕЧНИК • ГАЛЕРИИ • СТАТИИ И ПРОЕКТИ • ВРЪЗКИ • ГЕРБОВ РЕГИСТЪР