Стоян Антонов

Основни правила на хералдиката

 

        Представени са най-важните правила, оформили се в продължение на историческия развой на хералдиката. В общи линии те биват смятани за класически. В различните национални хералдически системи с течение на времето са наложени и други практики или изключения от хералдическите норми, които дават облика на местната традиция. Макар и претендираща за консерватизъм, хералдиката е възможна и при не стриктното спазване на правилата, когато това е направено съзнателно и е отбелязано в блазона. Изключенията трябва да са в рамките на системата, да носят свойствения й символизъм и прочит. В противен случай не става дума нито за хералдика, нито за гербове, а просто за емблематика и емблеми.

 

 Общи правила

  1. Само правни субекти могат да притежават герб;
  2. Един субект не може да има повече от един герб по едно и също време;
  3. Един герб не може да е притежание на повече от един субект по едно и също време;
  4. Гербът отговаря на правния и социалния статус на своя притежател (армигер);
  5. Съществуват специални фигури и начини за обозначение на децата (включително извънбрачните) и жените;
  6. Гербът може да бъде придобит по наследство, получен за заслуги или закупен*;
  7. Само суверенът чрез свои хералдически власти има право да дава, узаконява и променя герб;
  8. Правният смисъл на герба се носи от неговото хералдическо описание (блазониране), а не от художественото му изобразяване (емблазониране);
  9. Един герб може да се използва в няколко форми: малка (само щит), средна (с добавен шлем, нашлемник, бурлет, корона, намет) и голяма (в цялостно изпълнение, т.е. с добавени още мантия, шатра, щитодръжци, щитоносци, постамент, девиз). Понякога в средната форма могат да участват елементи от голямата;
  10. Един герб може да е съставен и от няколко герба;
  11. Посоките в гербовете се определят от гл. т. на стоящия зад щита: т.е. лявото за зрителя е хералдическото дясно;
  12. Изображенията в герба се правят с т. нар. тинктури, които биват: метали (злато и сребро), цветове (червен, лазурен, черен, зелен, порфирен) и кожи (хермелинова и катерича);
  13. При графични изображения се използва специална щриховка, означаваща всяко от тинктурите.

 

Правила, отнасящи се до съставните части на герба

  1. Щитът е най-важната и задължителна част на герба и може да има различна форма: германски, английски, френски, испански и пр.
  2. Шлемът се изобразява надясно и в зависимост от ранга на притежателя (армигера), може да бъде: златен с решетъчно забрало (суверени и принцове), сребърен със златно решетъчно забрало (перове), сребърен с вдигнато забрало (баронети и рицари), сребърен турнирен (джентълмени и оръженосци);
  3. Нашлемникът по правило се изобразява с тинктурите на щита и повтаря главната гербова фигура или част от нея (допълващ нашлемник), но може да има и друг самостоятелен символ (самостоятелен нашлемник);
  4. Бурлетът обикновено се състои от шест навивки, редуващи метала и цвета на герба;
  5. Короната се изобразява над шлема или директно над щита тя съответства на ранга на армигера;
  6. Наметът се изобразява в цвета на герба за лицевата си част и в метала на герба за  опакото;
  7. Мантията и шатрата най-често се изобразяват в порфир или червено, подплатена с хермелин, и пристегната в горните краища със златен шнур с ресни;
  8. Щитодръжци или щитоносци (ако не са стъпили върху постамент) обикновено са животински фигури, диваци, ангели и др.;
  9. Постаментът е незадължителен елемент върху който е подпрян гербът и са стъпили щитодръжците;
  10. Девизът се изписва с метални букви върху лента с цвета на герба, поставена под щита;
  11. Когато гербът е съставен, над щита се изобразяват и шлемовете на включените гербове, заедно с техните атрибути;
  12. Гербът може да бъде допълнен с особени декорации, като отличия и флагове.

  

Правила за подялба на щита

  1. Основните части на щита са: дясно, ляво; глава, център, подножие; съответните ъгли (горен десен, горен ляв, долен десен и долен ляв) и среди (на главата и на подножието);
  2. Подялбата се извършва с линии, отстоящи на равни разстояния от ръбовете (за вертикалните и хоризонталните) или ъглите (за диагоналните);
  3. Просто разделени са: разсечен (с вертикална линия), пресечен (с хоризонтална линия), скосен надясно (с диагонал от дясно наляво) и скосен наляво (с диагонал от ляво надясно);
  4. Съставно разделени са, когато се комбинират простите деления;
  5. Тричастно разделени са, когато се използват комбинации с полуразсечен, полупресечен и полускосен;
  6. Съществуват множество фигурални разделителни линии, като: назъбено, палисадно, пилообразно, пламъкообразно, вълнисто и пр.

 

Правила, отнасящи се до фигурите

  1. Използваните фигури биват хералдически (свойствени само за хералдиката) и нехералдически (взети от природата или културата);
  2. Хералдическите фигури биват почетни и обикновени;
  3. Почетните фигури имат определен размер, положение и название;
  4. Почетни фигури са: глава, подножие, пояс, стълб, ремък (надясно и наляво), бордюр, шеврон, кръст;
  5. Препоръчителната ширина на почетните фигури е между 1/3 и 2/7 от ширината на щита;
  6. Фигурите могат да имат и различни особености, като вдлъбнати или изпъкнали, окрайчени или окантовани, изрязани, удвоени, заострени, обърнати, повишени или понижени и много др.
  7. Почетните фигури могат да имат и стеснени варианти, обозначавани с други термини;
  8. Обикновени хералдически фигури са: огърлица (турнирна яка), острие; наложен щит, кантон, клин, квадрат, вътрешен бордюр, монета, извор и др.
  9. Нехералдическите фигури биват естествени, изкуствени и фантастични;
  10. Една фигура се изобразява в центъра;
  11. Две фигури се изобразяват една до друга (в пояс) или една под друга (в стълб);
  12. Три фигури се изобразяват 2 горе и 1 долу; обратната комбинация е възможна, но се отбелязва в описанието като неправилна;
  13. Четири фигури се изобразяват на 2 реда: 2,2;
  14. Пет фигури се изобразяват на 3 реда: 2,1,2;
  15. Шест фигури се изобразяват на 3 реда: 3,2,1;
  16. Животинските фигури се изобразяват надясно.

 

Правила за описание на герба

  1. Хералдическото описание е максимално точно и възможно най-кратко;
  2. За описанието се използва специфичната хералдическа терминология;
  3. При пълно изпълнение на герба редът за описание е следният: щит, корона, шлем, нашлемник, намет, бурлет, щитодръжци (щитоносци), мантия (шатра), девиз, особени декорации.
  4. Описанието започва отдясно наляво и отгоре надолу;
  5. При разделен щит първо се  описва главното деление, след това едно след друго полетата;
  6. Ако няколко полета са еднакви, се описват само веднъж, след като са изброени техните номера;
  7. Първо се съобщава покритието на щита, а след това на фигурата (в класическия случай това е първо цветът, после металът);

 

Правила на композиране и изобразяване:

  1. Не се поставя метал върху метал и цвят върху цвят (т. нар. първо правило на хералдиката);
  2. По-добра композиция е метална фигура върху цветна повърхност;
  3. Металът се поставя откъм благородната страна на герба;
  4. Гербът не трябва да съдържа повече от 3 покрития, нито по-малко от 2;
  5. Гербът не трябва да съдържа повече от 3 фигури;
  6. По-изчистените от фигури гербове се смятат за по-красиви;
  7. Нехералдическите фигури не трябва да допират ръбовете на щита, нито да стъпват върху каквото и да е;
  8. Фигурите се разполагат компактно, така че да оставят възможно най-малко празно пространство;
  9. За най-добри се смятат гербовете, композирани от хералдически фигури и благородни животни;
  10. Изобразените животни трябва да имат благородна и естествена осанка;
  11. Вътрешният крак на ходещите фигури е десният и се изобразява преди левия;
  12. Животните, с изключение на хералдическия леопард, се изобразяват в профил;
  13. По-добре е да не се използват фигури на домашни животни;
  14. Ако една от фигурите е изобразена няколко пъти, то тя се поставя в горната част на щита;
  15. При изобразяване на 3 еднакви фигури, долната е леко уголемена;
  16. Не се допуска изобразяването на букви и цифри;
  17. Не се допуска изобразяването на реално съществуващи обекти (архитектурни, пейзажни и пр.);
  18. Не се допуска изобразяването на исторически събития, освен тези, отнасящи се до зараждането и основаването.
 
7.09.2007
 
 
Коментари:
 

13.09.2007, Иван Войников:

1. "Шлемът се изобразява надясно и в зависимост от ранга на притежателя..." - Това е така само за френската хералдика, но не и в немската и руската.
2. "Мантията и шатрата най-често се изобразяват в порфир или червено..." - Червеното или профирът е за принцовете и херцозите, за императорите е злато.
3."За описанието се използва специфичната хералдическа терминология" - Може да се допълни "известна като блазон".

4. "Нехералдическите фигури не трябва да допират ръбовете на щита, нито да стъпват върху каквото и да е" - В унгарската и руската хералдика това правило не се спазва.

 

25.02.2009, Ивайло Чатов:

1. "Един герб не може да е притежание на повече от един субект по едно и също време" - Това не е правило в полската хералдика.

2. "Гербът може да бъде придобит по наследство, получен за заслуги или закупен" - Гербът може да бъде самовъзприет. Това е позицията на Grotius, залегнала в римско-холандското право на Южна Африка и е все още правилната позиция в Нидерландия и Германия. Повечето гербове са самовъзприети.

3. "Само суверенът чрез свои хералдически власти има право да дава, узаконява и променя герб" - Короната се намесва като институция в даването на гербовете, за да се избегне копирането на дизайни (сравнете делото: Scrope vs Grosvernor, 1390 Court of Chivalry).

 

* 20.07.2017, Стоян Антонов:

Гербът може да бъде наследство, даден от хералдическата власт или самовъзприет от армигера.