Иван Тенчев Папукчиев

Иван Енчев - Видю  - автор на първия герб на град Казанлък

 

            С представения тук Почетен диплом* на Околийска промишлено-земеделска изложба - Казанлък е присъдено от оценителната комисия на изложбата и се дава първа награда - 500 лева на Таню П. Чобанов от село Крън за превъзходство на изложените от него: ябълки, Казанлък, 17 октомври 1923 г. (седмица след Септемврийското въстание!). Следват подписи: Директор на изложбата: (не се чете), Председател на оценителната комисия: (не се чете) и (не се чете). Делегат: Ив. Иванов. Има и печат: "Промишленно земеделска изложба - Казанлък" в средата, на който са изобразени две, заловени една за друга, ръце. Целият диплом е ограден с рамка тип Зидана каменна стена, плетеници и гербове.

            На долната половина има нарисувани различни селскостопански и промишлени оръдия и произведения. Показани са занаятите: Дърводелство - със стол, шкаф, сандъче; Земеделие - рало, гребло; Пчеларство - кошер и тръвна; Лютиерство - тамбура; Железаро-ковачество - наковалня, клещи, зъбно колело; Грънчарство стомна, кана, паница; Текстил - хурка, чекрък, килим; Розоварене - казан за дестилация на розово масло и кункума; Овощарство - панер с грозде, круши и ябълки. Сред един голям розов храст се е изправила красива казанлъчанка, държаща в дясната си ръка лавров венец, а в лявата - герба на Казанлък. Най-вдясно е изобразен електрически стълб (дирек) с изолатори и окачени проводници. Знае се, че първата ВЕЦ в България е Енинската (1914), а през 1923 г. голяма част от град Казанлък вече е била електрифицирана. Не е забравено и електропроизводството.

            На далечния план, Стара планина, са нарисувани трите катуна (до думата Делегат) и паметникът на руския император на връх Св. Никола (Столетов) (под думата Представител).

            Целият диплом е оцветен  в сангвин (керемидено-червен цвят).

            Да съсредоточим вниманието си върху наличието на 4 герба: три в рамката и един в ръката на Казанлъчанката.

            Ако сравним женските фигури върху диплома и тази върху корицата на годишника на Казанлък в миналото и днес ще забележим явна прилика помежду им. Това е обяснимо и естествено, понеже авторът и на двете рисунки е един и същ: Иван Енчев - Видю.

            Защо е това изобилие от гербове? Навярно с тази тема се е занимавал в момента художникът. Забелязваме и още един герб - пети, избродиран върху блузата на красивата казанлъчанка.

             От номера на диплома № 408 и от факта, че дипломът е написан по новия правопис, а печатът е по стария: промишленно и Казанлък е с буква широко Ъ, може да се извади заключение, че изложбата има вече неколкогодишна история, а кога е закрита - не зная.

            Да разгледаме гербовете, обект на нашето внимание: горе, в средата на рамката е държавният герб - щитът с лъв. Така се е изобразявал той по това време на стотинковите монети (само щит с корона), а на левовите се е изобразявал пълният (тържественият) герб на България.

            Вторият герб (горе дясно на диплома) е гербът на селскостопанската изложба. В щита има роза и две ръце хванати една за друга, както е в печата. Върху щита е изобразена турската гробница (Тюрбето), намираща се на хълма Тюлбето (на север от Казанлък).

            Третият и четвъртият герб са видимо два варианта на герба на град Казанлък. Единият от тях представлява щит, разделен на четири части, хоризонтално. На горната част се вижда Стара планина. По средата река. Дали е Тунджа или Енинската стара река, минаваща през Казанлък не е ясно. В долната четвъртина има клонче от розов храст: цъфнала роза, пъпка и две клонки от по три листа. Над щита е изобразено Тюрбето.

            Един от гербовете  се държи от Казанлъчанката. Той е разделен също на четири части. На най-горната е Стара планина. Под нея - Тюрбето, следва река и най-отдолу има розов храст, идентичен с този, описан малко по-горе. На този герб Тюрбето е над щита, а на този , който се държи от казанлъчанката, е вътре в щита.

            Прави впечатление и това, че щитът в ръцете на красивата казанлъшка мома е прекалено издължен  (1:2,5), докато другите щитове са с нормални размери (1:1,25 / 1,50).

            От изобразените тук три щита (държавния го изключвам), може да си извадим заключението: авторът знае и е виждал, че градове и организации имат гербове. Та той е бил в Германия! За съжаление правилата на хералдиката не са му били познати. Липсата на щриховки, които при гербовете показват цветовете, говори за същото. Само реката е изобразена хералдически. Тюрбето е дадено триизмерно този начин на изобразяване е непозволен в хералдиката. Същото се отнася и за Стара планина и най-вече за розата. Тези пропуски не намаляват ни най-малко старанието на автора да снабди през 1923 (а може би и от по-рано) нашия малък град с герб. Тюрбето по онова време е било една от забележителностите на Казанлък.

            Като се има предвид, че гербът на София е утвърден от цар Фердинанд през 1900 г., не е изключено Казанлък да е вторият или третият град в България със свой великолепен и много изразителен герб. А за герба на селскостопанската промишлена изложба е почти сигурно, че е първият герб в България на обществена организация.

            На казанлъчанина Иван Енчев-Видю при другите му заслуги към Казанлък, трябва да му се прибави и още една: автор на първия (поне известен на мен) герб на нашия любим град Казанлък.

 

                                              

* Този диплом ми бе любезно предоставен от господин Д. Делийски. Той го е получил от крънския краевед господин Й. Йовчев.